29.01.2013 г.

Ще отнеме много време, за да се върне доверието – когато разберат, че трябва да се отчитат пред обществото, казва председателят на УС на Програмата за развитие на съдебната система Велислава Делчева

„Съдебната реформа не трябва да е самоцел и не се прави заради самата съдебна система. Отдавна магистратите трябваше да разберат, че това се прави заради гражданите, че тяхната работа е подчинена на обществените изисквания и трябва да се отчитат пред обществото”, коментира в интервю за БТА председателят на Управителния съвет на Програмата за развитие на съдебната система Велислава Делчева. Запитана кой срива най-много имиджа на съдебната власт, тя отговаря:

„Простичко е – самите магистрати. Всеки представител на съдебната власт има ангажимент със своето поведение да изгражда имиджа на съдебната власт.

И точно както всеки магистрат може да направи достатъчно, за да бъде системата уважавана, така може и да се постави в ситуация, с което да създаде чувствителна вреда на имиджа на системата като цяло.

Всички представители на системата дължат по-висок обществен пример и в професионалния, и в личния си живот. А фигурите, които заемат най-високите служебни длъжности имат и допълнителен ангажимент. Те трябва да отстояват и бранят имиджа както на системата, така и на отделните нейни членове във всички случаи на неоснователни нападки към тях. Тяхното бездействие в този смисъл е най-пагубно.”

„Ще отнеме много време, за да се върне доверието. И това ще стане, когато магистратите разберат, че трябва да се отчитат пред обществото и започнат да излизат с лицата и имената си пред хората.

В момента съдебната система няма лице. Тя е нещо непознато, което гражданите не могат да видят и пипнат. Няма как да имаш доверие в нещо, което не познаваш.

Крайно време е магистратите да не се крият и в някои случаи да скромничат, а да се представят пред обществото с работа и резултати”, казва експертът.

„В съдебната система има по-скоро активност. Очаквах магистратите сами да намерят различни форми, с които да чистят къщичката от негативните явления в системата, да демонстрират нетърпимост към тях.

Все още обаче у тях се е загнездила някаква толерантност и се усеща криворазбрано чувство на колегиалност, дори и в случаи, когато става въпрос за неетично или престъпно поведение на магистрати и известни на всички корупционни практики”, казва още Делчева.

„2012 г. беше изборна година – като се започне с избора на инспектори от края на 2011 г., на членове на Висшия съдебен съвет и се стигне до избора на новия главен прокурор. Поради това през цялата година се разместваха различни пластове в съдебната система, което предизвика поредица от трусове, но не доведе до същински резултати.

За това спомогна липсата на управленски капацитет в предишния състав на Висшия съдебен съвет и най-вече двойният аршин, който приложи по отношение дисциплинарните наказания на различни магистрати.

На второ място, полемиката и прехвърлянето на топката между изпълнителната и съдебната власт.На трето място, липсата на смелост у самите магистрати да се съпротивляват на статуквото и да определят посоката на това, което се случва”, коментира Делчева.

„Съдебната система като цяло е далеч от оценка „отличен”. Може да говорим за „задоволителни” нетрайни резултати в различни области.

Най-много са критиките към работата на Висшия съдебен съвет. Към тази институция и очакванията са най-високи, а техните слабости – с най-широк и непосредствен отзвук.

Впечатлението, което създава сегашният състав е, че няма последователност и категоричност в действията им. В един момент демонстрират желание да се заемат с наболелите проблеми в съдебната система, да се вслушат в мнението на повече магистрати и неправителствените организации, в друг момент показват как това на практика всъщност няма да се случи.

Последният пример е изборът на главен прокурор, за което те получават ниска оценка. Просто промениха начина на гласуване и направиха лоша услуга и дискредитираха и тримата кандидати, който и от тях да беше спечелил.

Някъде по средата отчитам активността на Министерството на правосъдието, което полага усилия да осигури законодателна рамка за стартиране на електронното правосъдие и за решаване на проблема с натовареността, за създаване на специализирани състави, които да разглеждат делата с деца.

По-висока оценка давам на съдилищата-модели. Но и към тях има още изисквания, тъй като статут на „съд модел” означава не просто изпълнение на няколко стандарта, а конструктивен анализ, силна лидерска визия и инициатива при прокарване на нови практики”, казва още Делчева.

Източник