01.12.2012 г.

Интервю с министъра на правосъдието Диана Ковачева в „Седмицата” по Дарик:

Защо управляващите не номинираха кандидат за член на Конституционния съд?
Както виждате, в момента вече има кандидатури, които се обсъждат. Предполагам, че такова е решението. Вие смятате ли, че това е правилно, когато конституцията предвижда, че една институция, в която очевидно някоя партия има мнозинство и управлява, тази партия да бяга от отговорностите си и да търси през други механизми други да номинират, те да подкрепят? Това ли е духът според вас на конституцията на България? Иначе щеше да се каже, че независимите, примерно, управляват.
Вие знаете, че специално в случая с избора на конституционни съдии на практика депутатите са тези, които номинират. И в този смисъл никъде не е казано, че трябва да са управляващите или опозицията. Според мен е много важно човекът, който ще стане конституционен съдия, да бъде добър професионалист, да бъде почтен и в края на краищата да отговаря на изискванията в конституцията. Високи професионални и нравствени качества.
Такава ли е Галя Гугушева?
Не я познавам и не мога да я коментирам. Тя не е била сред моите преподаватели в Софийския университет и не мога да ви кажа нищо за нея.
Да, и аз не я познавам.
Аз не я познавам просто.
Те не я познават и тези, които я номинираха. Наричаха я Гогошева, Кокошева, името и не можеха да кажат. Смятате ли, че в Конституционния, в който е бил например проф. Живко Сталев, който никой няма да каже, че не го е познавал, трябва да влизат хора, независимо дали имат добри качества или не, които никой не знае?
Може пък Конституционният...
Включително министърът на правосъдието не знае.
... съд да им даде възможност да се проявят колко добри юристи са, защото всъщност конституцията не изисква това да са известни личности. Разбира се, това трябва да бъдат най-достойните юристи и това е смисълът на разпоредбата на конституцията - най-достойните министри.
Е, достоен юрист ли е някой, когото министърът на правосъдието дори не го е чувал никога в живота си?
Възможно е пропускът да е мой. Но наистина не познавам колегата.
А как гледате на появата на нови сигнали вече срещу нея? За това, че имала през последните шест години заеми за 450 000 лв. от еднолично дружество. Всъщност то в това няма нищо лошо, но очевидно става епидемия. Всеки явно в живота си взима заеми, купува неща и в момента срещу всяка номинация се вадят тези истории.
Ами, ето тук аз ще поставя темата за смисъла на процедурите. Много са важни процедурите в случаите, когато избираме и когато са избирани такива важни личности. Защото на практика именно изслушването, което е публично и на практика се случва пред очите на всички, дава възможност да бъдат зададени всички въпроси, които излизат като съмнения по отношение на всеки един от кандидатите. В рамките на това изслушване може да стане ясно дали това е наистина един достоен юрист, както ние в момента се чудим и не знам. Ето, в рамките на едно изслушване могат да бъдат преценени от всички професионалните качества на един колега. В рамките на същото това изслушване могат да бъдат изчистени съмненията тогава, когато има конкретни сигнали, защото всъщност никой не знае дали те са факт или не са.
Как да се проверяват тези сигнали? Ето, в случая с Венета Марковска то всъщност не стана ясно дали е вярно всичко, което се говореше за нея. Останаха съмнения. Тя, логиката беше проста - имало имоти някакви, нечии, те дали не са свързани с някакви дела - това беше подтекстът на всичко, което се говореше. Но как се проверява това?
Тук ще кажа две неща. На първо място, ако сте наблюдавали в други държави, винаги когато се стигне до подобни съмнения и скандали, хората се оттеглят. Това е логичното, нормално поведение в подобни случаи. А що се отнася до самата проверка това е, отново казвам, смисълът на изслушването, защото на практика, когато са предварително информирани за въпросите, които ще им бъдат поставени, всеки един от кандидатите може да се подготви. Лесно може да се установи от кого си взел заем или не си взел заем. Т.е. самите кандидати трябва да се подготвят така, че да докажат дали е вярно или не е вярно това, което се говори за тях. Разбира се, всеки може да говори всичко. И наистина ние не трябва да тръгваме по плоскостта на разследването на всеки сигнал. Когато обаче говорим за изслушвания на кандидатите за Конституционния съд, на кандидатите за главен прокурор също така, защото там също има процедура по изслушване, аз си мисля, че е много важно да не говорим за това дали има анонимни или неанонимни сигнали. Тогава, когато един депутат в пленарна зала зададе въпрос към който и да е изслушваният човек, на практика това не е анонимен сигнал, това е въпрос от депутат. И смятам, че всеки кандидат е длъжен да отговори, и ако не може в момента да отговори, да поиска да му бъде дадено време, за да се подготви и да отговори.
Така.
Това е смисълът на тези процедури и затова, когато говорим за такива процедури, ние очакваме те да осигурят прозрачност и яснота по отношение на това кои са кандидатите. Не е задължително един юрист да е предварително известен и прочут в обществото, възможно е да е наистина един добър и качествен юрист, но просто да не е известен. Нека през изслушването да стане ясно кой е този човек. Той да докаже, да защити своите професионални качества и след това да се доказва в рамките на институцията, в която ще работи.
Всъщност това ще направим сега в „Седмицата”. От 11.00 нататък ще участват тримата кандидати. Аз направих това, което вие предлагате. Те знаят предварително 33 въпроса, за да не казват, че им липсва някаква информация...
Ами, не е смисълът да ги изненадваме, а по-скоро да чуем какво ще кажат.
Да, няма да се изненадваме... Те са еднакви въпроси и изискват ясен отговор - да, не, аргументи или, когато въпросът е по-отворен, ясна теза пак с аргументи. И ще можем да сравним тези трима кандидати кой какво мисли по ключови въпроси или какво отговаря например по въпроса, тъй като за един от тях имаше съмнение, по въпроса за как да бъдат наказвани хора, които в нотариалния си акт не пишат истинската сума, на която правят сделките, за да си спестят данък например.
Например е много важно, както и вие казвате, да бъдат преценявани както професионалните качества, така и личните качества на кандидатите. И според мен в рамките на едно изслушване, дори и то да трае час и половина или два часа за кандидат, не винаги докрай може да стане ясно кой е този човек. Именно за това е наистина много добре в рамките на тези три седмици, в които те ще представят своите концепции, ще им бъдат задавани въпроси, те самите да бъдат активни и в публичното пространство да се чува повече за техните, така, тяхната настройка, за това те какво планират да направят като главен прокурор. Защото не случайно фигурата и позицията на главния прокурор е натоварена с много сериозни очаквания. На практика този човек ще бъде, от него ще се очаква да направи реформа в прокуратурата.
Ще стигнем до главния прокурор, само според вас...
Да, но това е всъщност тяхна, тяхна работа да кажат как точно си представят тази реформа, не е работа на министъра на правосъдието.
Според вас, разбирам, не трябва нова процедура за номиниране на конституционни съдии, след като парламентът се оказа в положение да има състезание с един кон.
Ами, аз доколкото виждам, тя процедурата продължава и продължава. Надявам се да бъде намерен наистина един добър кандидат, който да бъде консенсусен и да бъде подкрепен. Мисля си, че ако се оказва, че кандидатите, които са издигани, не са удачни... най-добре е процедурата, така, да продължи до момента, в който не бъде намерен наистина добър човек. Не, не, от една страна, разбира се, е ясно, че трябва да бъде попълнено празното място в Конституционния съд, от друга страна обаче, нека не става на всяка цена.
А Валентина Попова познавате ли я, която е...
Ами, проф. Валентина Попова не я познавам лично също, но съм чувала за нея, като име я познавам.
Имаше едно... „Възражението за прихващaне” - това й беше основният труд, чели сте го този учебник.
Като име я познавам, да, да, нея я познавам като име..., иначе не мога нищо, не бих си позволила да коментирам.
Трябва ли правилата за избор на член на Конституционния съд да се вкарат в закон? Понеже вестник „Сега” пише, че от ГЕРБ го обмисляли.
Ами, знаете ли, този въпрос ние го обмисляхме и тогава, когато предстояха изборите за членове на новия Висш съдебен съвет. На практика смисълът на закона не е да разписва детайлно процедурите. Смисълът на закона е да зададе рамката. Ето, виждате, Законът за съдебната власт зададе рамката за начина, по който да протече изборът и изслушването на членовете на Висшия съдебен съвет. Аз мисля, че беше предимство, че законът не предвиди детайлно процедурите, защото на практика, ако си спомняте, това даде възможност на съдиите и прокурорите, когато избираха кандидатите от своята квота, самите те да изберат как точно да протечат, какви да бъдат правилата, как точно да се гласува, бюлетините дали да бъдат нарязани, маркирани и така нататък, имаше много сериозни спорове. И аз мисля, че това е смисълът на процедурите. Органът, който избира, или тези, които избират, да определят какви точно да бъдат процедурите, по които да бъдат избирани кандидатите. Същото е и тук. Законът не може да влиза в такъв детайл, да каже точно как да протече процедурата, защото на практика това си е правомощие на правната комисия, в която се провежда процедурата, която е водеща в този случай, и на практика все пак ролята е на парламента.
Подкрепяте ли промяната за присъствието на клетвата, която промяна е предложение на независимите? За да не се случвало това, което се случи с Венета Марковска и напускането на президента, те предлагат присъствието да не е задължително условие за полагане на тази клетва. То е доста спорно дали и в момента е задължително, но...
Точно така и затова изобщо не подкрепям подобна промяна.
Кой носи отговорност за кризата в Конституционния съд?
Според мен така трудно може да се търси конкретно някой да носи отговорност, но аз си мисля, че в края на краищата задължението в този случай е на парламента.
Да, ама примерно какво зависи от БСП или какво зависи от независимите даже, или от СДС?
Ами, изборът например, изборът.
Да, но всички те заедно да се съберат, не могат да изберат. Всъщност единствените, от които зависи изборът, са управляващите.
Не е точно така, защото, спомнете си, когато избираха членовете на Висшия съдебен съвет, отново ще се върна там, аз присъствах на разговори между представители на различните политически партии, представители на Европейската комисия. И там например депутати казаха, че някои от тях ще гласуват и за такива кандидати за ВСС, които на практика са издигнати от други партии, тоест от депутати от други партии, тоест те се обединяват около личности. Та аз си мисля, че ако личността е безспорна, доколкото, разбира се, човек може да бъде безспорен, може би трябва да намерим един студент, който да няма минало зад гърба си, за да е изцяло чисто неговото минало, но така или иначе, да са хора, които все пак наистина да запазят достойнството на институцията, аз мисля, че тогава няма да има съмнение дали да бъде подкрепен един такъв човек или не.
За да завършим с тази тема, трябва ли Висшият съдебен съвет да провери Върховния административен съд и прокуратурата заради случая Марковска, както иска Съюзът на съдиите в писмо до съда?
Тази тема Висшият съдебен съвет обсъжда между другото и решиха, че няма да правят такава проверка.
Вие подкрепяте ли това решение?
Ами, аз си мисля, че няма нищо лошо тогава, когато има някакво съмнение, да бъде направен проверка, но това е мое мнение.
А лошо ли е да не бъде направена, защото сега така, както го казахте... лошо ли е решението на Висшия съдебен съвет да не направи проверка по случая Марковска?
Въпросът е доколко самият Висш съдебен съвет може да направи тази проверка. Ако може да направи такава проверка, нека да бъде направена.
И може ли, аз не знам, вие го председателствате, може или не може?
Ами аз смятам, че биха могли да направят проверка.
Т.е. може...
Тук ставаше въпрос по-скоро за системата за случайно разпределение на делата, която да бъде проверявана, доколкото си спомням, в рамките на дебата, който се разви. Всъщност той течеше по тази плоскост. И в този смисъл, разбира се, самите членове...
Искаше се проверка в прокуратурата как така две години по-късно и след като вече е избрана Венета Марковска...
Е, това вече е работа на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Да, но той може да го натовари, и според вас трябва да го натовари.
Мислим го да го натовари наистина, не знам защо взеха такова решение. Те дълго обсъждаха, между другото...
Много интересно, уклончиво отговаряте. В смисъл дайте да е ясно, вие смятате, че Висшият съдебен съвет трябва да провери и може да провери.
Както чухте, аз смятам, че биха могли... трябва да направят такава проверка. Смятам, че могат. Ако те смятат, че не могат, разбира се, те са компетентни да преценят.
Ще бъдат ли променени правилата за избор на главен прокурор?
Моето мнение е, че в частта, която се отнася до поредността на избора, би следвало да бъдат променени.
Как го казваше премиерът Борисов, буквичките да не играят. Жребий, бъркат в буркана и който го извадят, за него първо гласуват.
Да, това е един от вариантите. Между другото, аз, така, наблюдавах начина, по който се развиваше изобщо процедурата и приемането на тези правила. Тя бе... приемането на правилата беше възложено на Правната комисия, те изработиха проект на правила за избор. Тези правила бяха обсъждани около четири часа от членовете на Висшия съдебен съвет. Аз дадох възможност наистина всички мнения да бъдат чути, имаше много сериозна дискусия и в края на краищата бяха приети тези правила, които и все още са действащи. Мисля си, че единият от кандидатите, който написа писмо до мен и до членовете на Висшия съдебен...
Имате предвид Сотир Цацаров, след половин час той ще е в това студио. Той каза, че не иска да е по реда на постъпване на кандидатурите...
... да, и до Висшия съдебен съвет. Предложи, да, да има промяна в правилата. Аз си мисля, че това...
... защото той беше пръв.
... да, аз си мисля, че това е един елегантен начин, по който... Висшият съдебен съвет би могъл все пак да използва това писмо като основание и да преразгледа правилата, които вече са приети. Мисля си, че няма нищо неудобно в това да си кажеш, че може би това не е било най-удачното решение. В края на краищата Висшият съдебен съвет започна своята работа преди колко, два месеца. За всички тях това е нова работа най-малкото, още повече, че те самите все още се ориентират и за тях е нужно да имат и малко опит, за да направят една добра процедура.
Честно да ви кажа, аз лично не разбрах гласуването като тайно ли ще го разглеждат или като явно по този електронен начин, по който ще стане?
Гласуването... когато е електронно, гласуването е тайно.
То минава за тайно.
В какъв смисъл минава?
Ами в смисъл имаше някакви съмнения, че може пък да се проследи как се гласува.
Аз първо... най-напред ще кажа, че според мен... имам и „за”, и „против” и за гласуването по електронен път, и за гласуването с бюлетини. Тук наистина думата има Висшият съдебен съвет за начина, по който ще се проведе гласуването. Ако говорим за електронното гласуване обаче, трябва да кажа, че то наистина е тайно. Системата, която и аз виждам всеки четвъртък на откритите заседания, на практика дава възможност да се гласува, след което излиза резултатът, той се изпринтва. В него няма имена и на практика в момента, в който се изпринти резултатът от гласуването, колко „за”, колко „против” и колко „въздържали се”, системата изтрива самото гласуване. Т.е. то не остава в паметта на гласуването.
Няма IP адреси, няма...
Не, не, не.
Защото МВР всичко знае, с IP адресите може да стигне до всичко, кой как е гласувал.
Няма такова нещо, защото това е всъщност механично гласуване. Натиска се копче, излиза резултатът и след това системата го изтрива. Аз, разбира се, не мога да вляза в детайли за това как точно тази система е била направена, но така или иначе тя е била използвана многократно за избори.
Не е ли по-разумно като има някакви съмнения, сега пък точно в тоя момент и точно с Висшия съдебен съвет България ще стане много модерна на това гласуване, да си напишат едни бюлетини с трите имена, да сложат чавка пред името, който иска, както се е правило толкова време, вместо да се създава едно безсмислено напрежение, зад което може би няма нищо, както вие описвате, но със сигурност загубилите ще казват, че е имало нещо.
Аз не виждам пречка това да се случи, наистина зависи от самия Висш съдебен съвет. Може би трябва те също да влязат в тази дискусия, защото ми се струва, че като че ли самите членове на Висшия съдебен съвет, от чийто глас зависи, и те гласуват, не участват достатъчно активно в тази дискусия. Но мисълта ми е, че няма пречка да се гласува било с бюлетини, било по електронен път. На практика тази система, електронната, съществува от 2001 г. Тя е била използвана многократно, тя не се тества за първи път този път.
Съгласна ли сте, че летвата не е достатъчно висока? Това е позицията на вицепрезидента, ваш предшественик като