8.12.2017 г.

Къде са слабостите, които препятстват прилагането на закона и работата на институциите – в правната рамка или в правоприлагането? Как се съотнася правната рамка на отговорността на корпорациите в България, спрямо тази в други държави ? И разбира се – какви мерки следва да бъдат предприети за подобряване на правната рамка или правоприлагането по тази категория дела?

На тези въпроси търси отговор изследването, което беше представено на 30 ноември 2017 г. от експерти на Сдружение „Програма за развитие на съдебната система“ (ПРСС) на тема „Отговорност на юридическите лица при злоупотреби със средства на ЕС в България: сравнение с другите държави в ЕС“по проект изпълняващ се с финансовата подкрепа на Европейската Комисия (OLAF) чрез програма „Херкулес ІІІ“.

Изследването позволи да се идентифицират като слабости лаконичната уредба на отговорността на юридическите лица в ЗАНН и непрецизния каталог на престъпления, обуславящи тази отговорността. Изследователите посочват, че една от основните причини за ограниченото приложение на института е липсата на необходимите специализирани обучения за правоприложителите. Близо 15 % от анкетираните лица в рамките на изследването не са запознати въобще с института, а 60 % не са участвали в обучение, нито са получавали разяснения или методически указания във връзка с евентуалното му приложение.

Освен провеждането на съвместни обучения на съдии и прокурори по въпросите на прилагането на института на отговорността на юридически лица за престъпления против средства на ЕС и налагането на обезпечителни мерки в хода на санкционните производства – производството по НПК и това по чл. 83а от ЗАНН, в изследването се препоръчва и да бъде направен преглед на всички спрени или прекратени от Прокуратурата дела, както и тези, завършили с влязла в сила присъда срещу съответно физическо лице за престъпления срещу средства на ЕС, с оглед установяване на предпоставки за иницииране на производства по чл. 83а и следващите от ЗАНН. Това ще даде възможност да се изготви методическо указание от Главния прокурор на Република България, с което да се укаже на съответните прокурори за уведомяват подалите сигнал лица за внесените предложения по чл. 83б от ЗАНН, за отказите да се внесе предложение и за резултатите от образуваните съдебни производства.

Цялото изследване може да прочетете тук.